Метро спирка Nabokov

by **!!!Nemesis** Чет Яну 23, 2014 8:56 pm

Наблюдаваше момичето докато крачеше насам натам. Наблюдаваше я от известно време. Лека усмивка се плъзна по устните му, когато си помисли в какво може да се превърне всичко това. Не знаеше какво точно в цялата тази ситуация щеше да му донесе удоволствие, но знаеше, че по един или друг начин, то ще дойде и той нямаше търпение.
Едва ли имаше друг, който би минал през цялата тази бъркотия и ровене в чужди съдби и чуждо минало, за да се позабавлява малко. Имаше нещо откачено и малко извратено в тази семейна игра, но какво се очакваше от хилядолетни създания приспани за повече, от колкото можете да си представите. Жаждата да сее терор и да отмъщава се засилваше в Немарис с всеки изминал час и честно казано ако можеше щеше да раздаде справедливост за всеки, който желае отмъщение… но имаше пречки. Пречки, с който можеше да се справи ако следващите няколко часа протекат както трябва.
-А аз си мислех, че в този град вече не са останали красиви лица.
Най-после излезе от сенките и се разкри пред момичето. Поклонница на брат му. Враг. За сега. Информацията винаги беше нещо полезно, особено когато ставаше дума за изнудване и манипулиране на хора -специалността му. Щеше да я използва, както сметне за добре и не му мина през главата дори за момент да го скрие. Може би ако обстоятелствата бяха други можеше да се наложи да играе ролята на господин джентълмен, но тук той държеше всички козове. Тя нямаше особен избор.
-Как сме в тази прекрасна вечер, госпожице Хестлер?

by **Amelia.▲** Пет Яну 24, 2014 12:01 pm

Изглеждаше толкова невъзможно животът и' да се обърка още повече от колкото беше в момента. Белите петна в съзнанието и' причиняваха остра болка в главата и', щом се опиташе да види нещо повече, сякаш спомените и' бяха изтрити и имаше чувството, че никога повече нямаше да ги върне.
Същността - нещо което принадлежеше изцяло на нея, бе отнето, а след това унищожено и единственото, което и' бе останало - името. Името, което дори не използваше, защото бе разбрала за него едва преди дни. "Таша" - това бе единственото нещо от предишната и' същност за която искаше да разбере повече.
Хестлър до толкова бе потънала в мисли, че не бе усетила кога мотрисата бе подминала станцията на която трябваше да слезе, за да може най - накрая да се прибере и да направи нещо, каквото и' да е било за да спре съзнанието и' да и' припомня, че е никоя. Може би алкохолът или топлата вана можеха да помогнат с това, а може би дори сънят, каквото и' да е, не я интересуваше особено, стига мислите и' да бъдат озаптени.
След като мотрисата спря на грешната станция, Хестлър се изправи от седалката заглаждайки измачканата си отзад рокля и затропа с токчетата си към вратата, а след това и по самият под на станцията. Кой би предположил, че същество като нея можеше да е бунтовник? Та дори тя самата не знаеше как е поела по този път тъй като и това бе поредното бяло петно на което съзнанието и' бе притежател. Но въпреки това щом предишното и' "аз" бе направило този избор, настоящото и' щеше да се придържа към него и щеше да направи всичко възможно, за 'мисията' на бунтовниците.
И отново Амелия бе откъсната от своите мисли, но този път причината беше непознатият за нея мъжки глас.
- Съжалявам, но познаваме ли се? - леката несигурност струеше в гласа и', а честно казано и малка доза на притеснение, което си нямаше и на идея защо се бе появило.
- Няма значение...мисля, че трябва да тръгвам. - леки тръпки, полазиха тялото и' и тя отново започна да крачи несигурно, макар и любопитството да я изяждаше отвътре и да искаше да остане, инстинктите и' казваха да се маха. И изведнъж просто спря, не можеше да направи и крачка повече и всичко това бе реакция от бурното и' любопитство, трябваше да разбере от къде този мъж знаеше името и', макар и да не бе миналото и' име.

by **!!!Nemesis** Съб Яну 25, 2014 2:27 pm

Усмивката му стана още по-самодоволна, когато чу лекия трепет в гласа ѝ. Чувстваше неописуема наслада да обърква живота на простосмъртните до степен на побъркване. Контрола, който те сами му даваха над себе си беше достатъчен, за да ги измъчва до сетния им дъх без той да се старае кой знае колко. Трябваше да го признае на момичето обаче, тя бе една от малкото, която бе успяла да му обърне гръб и да се опита да се измъкне от примката, която все още бе широка около врата ѝ. Естествено нямаше измъкване от нея, но тя все още не бе наясно с тази малка подробност. Може би така бе по-добре за сега. Щеше да направи играта по-интересна.
-Колко грубо от твоя страна…
Заряза учтивостите, все пак трябваше да я накара да си помисли, че са се познавали и преди. Дали щеше да успее? Ха, естествено. Тя му трябваше, а той си присвояваше всичко, което му бе от някаква полза. Имаше предостатъчно информация за нейното минало, за да може да си я върти на малкия пръст. Но търговията с информация е най-скъпата търговия в света, а става още по-скъпа, когато преговаряш с божество.
-Но може би просто си искала да забравиш и мен, както и всичко останало от миналото си… Таша?
Името трябваше да е достатъчно, за да я накара да премисли избора си да му обърне гръб. Беше се постарал да го открие „сама“, за да може сега неговата поява да изглежда още по-правдоподобна. Както казахме вече – всичко това му доставяше прекалено много удоволствие. Като се има предвид, че той е божеството, което въплътява всичката омраза и желание за отмъщение, човек би си помислил, че не създава повече от всичко това, но беше точно обратното. Той се подхранваше с това, дори когато отмъщението и омразата бяха насочени към него.

by **Amelia.▲** Съб Яну 25, 2014 7:52 pm

Във всеки един друг случай любопитството и' и се струваше като най - лошото и' качество, като нещо което щеше да и' навлече ужасно голям брой проблеми, но сега го чувстваше толкова на място. Ако не бе спряла заради това свое любопитство нямаше да разбере, че мъжът всъщност знаеше и старото и' име. Нова фамилия, старо име, може би го познаваше или по - точно старото и' "аз" го познаваше, което определено не значеше, че и' вдъхва доверие.
"Таша" беше толкова странно да чуе някой да изрича това име на глас, изпълваше я с надежда и носталгия към нещо което дори не познава в момента и нещо, което бе изгубила вяра, че ще си върне.
И макар, че по всичко личеше, че мъжът я познаваше, тя нямаше как да бъде напълно сигурна, все пак времената в които живееха бяха сложни, хората правеха всичко възможно, за да може именно тяхната страна да победи, но може би просто беше параноична, трябваше да има повече доверие у хората, особено около такива които твърдяха, че я познават, тъй като те не бяха много. Може би не е била прекалено общителна преди да изгуби паметта си или може би всички нейни близки бяха мъртви до момента, явно никога нямаше да разбере това. Дори не разбираше защо все още се терзаеше за това.
Хестлър се обърна отново, така че да не е с гръб към събеседника си и направи няколко крачки към него, същите тези крачки, които само преди минута бе направила, за да се отдалечи от него и да си тръгне.
- Изглежда ме познаваш. Искам да знам от къде? - някакъв необичаен за нея напоследък прилив на самоувереност я бе влетял и сега го показваше в целият си блясък. Вече не струеше неувереност и притеснение от нея, нямаше ги онези тръпки които бяха побили тялото и' само преди секунди. Имаше само самоувереност и амбиция, амбицията да научи колкото се може повече за себе си и честно казано беше готова на всичко, за да го направи.

п.п. извинявай, че е толкова кратко, нещо музата ме е напуснала -.-

by Sponsored content

Метро спирка Nabokov

Метро спирка Nabokov

Re: Метро спирка Nabokov

Re: Метро спирка Nabokov

Re: Метро спирка Nabokov

Re: Метро спирка Nabokov

Re: Метро спирка Nabokov