× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход

Забравих си паролата!

× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Нед Яну 26, 2014 10:39 am



Стриптийз бар Candy

Go down

Стриптийз бар Candy Empty Стриптийз бар Candy

Писане by - damaris. on Пет Яну 17, 2014 5:56 pm

Стриптийз бар Candy C480x270_58
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Стриптийз бар Candy Empty Re: Стриптийз бар Candy

Писане by Ivy on Сря Яну 29, 2014 11:19 pm

Айви усещаше, че нещата не отиват на добре, но вече беше твърде късно да спре. Играта на руни никога не ѝ се беше отдавала особено. За щастие това не беше от никакво значение, защото мамеше безсрамно и се справяше върховно. Въпреки това четиримата ѝ противника изглеждаха твърде сериозни за количеството алкохол, което бяха погълнали и упорито отказваха да се поддадат на закачливия ѝ чар. Рядко ѝ се случваше да изпусне нещата извън контрол - имаше си правила, които държаха дребните ѝ комарджийски измами под радара на редовните играчи/пиячи. Никога не посещаваше едно и също заведение два пъти в месеца и гледаше от време на време да губи по някоя и друга дребна сума за да не става твърде подозрителна. Не се самозалъгваше - лице като нейното лесно се запомняше по тези сумрачни местенца, така че беше извънредно предпазлива. Днес обаче се беше подхлъзнала някъде и това изглежда не беше убегнало на компанията ѝ.

Отново беше неин ред да хвърля заровете, но този път реши да не прибягва до "късметлийския" зар, който криеше в ръкава си. Специално си беше играла да настройва центъра му на тежест, така че всеки път, когато го хвърлеше неминуемо резултатът беше най-високото число, или с други думи осмица. Това беше лесната част. Далеч по трудно беше да го вкара в употреба, изискваха се бързи пръсти и пъргав ум, а и не винаги беше удачно. Дори най-големия кретен започва да подозира нещо, когато няколко хода подред единия от трите зара на противника му се оказва осмица.

Днес почти не си беше служила с въпросната измама, защото съперниците ѝ бяха твърде едри и явно в много лошо настроение, въпреки това обаче усещаше надвисналата опасност. Усмихна се безгрижно и подхвърли мръсна шегичка за момичето на подиума. Шегата беше смешна, но не предизвика никаква реакция, което още повече задълбочи тревогата ѝ.

- Виж какво, русокоске, ако исках да слушам анемични вицове щях да ида в заведение с друг вид... развлекателна програма. Ако ще играеш - играй, ако не, скачай на подиума да си раздвижиш задничето. Току-виж си припечелила някоя и друга пара.

"Това, разбира се, ги разсмя" - помисли си кисело Айви, оглеждайки подхилкващите се мъжища. Нагласи смутеното си, беззащитно изражение, усмихна се неловко и метна трите зара на масата. Сигурно щеше да загуби, но поне сумата не беше твърде голяма, а и щеше да отърве кожата. Е, има и такива дни.

Първият зар се закова на осмица и Айви моментално настръхна. Последваха осмица и... осмица. Има и такива дни.

- Е, явно така или иначе ще припечеля някои и друга пара - усмихна се глуповато тя и се пресегна да събере парите от масата. Дръпна ръката си секунда преди в опакото на дланта ѝ да се забие къс нож.

- Твърде много късмет за такова малко момиче, мисля си аз - провлачи мъжът отдясно, чието оръжие все още вибрираше, здраво забито в масата. - Някой би могъл да реши, че мамиш, хубавице. Например аз.

Очите на Айви се спряха спокойно на ножа, които за малко бе пропуснал ръката ѝ. По лицето ѝ заигра хищна усмивка - нищо общо с добре обиграните ѝ муцунки и фасони.

- Не трябваше да правиш това, Шейн. Ядоса ме.

- О? О! И какво ще... - мъжът не очакваше бързината, нито точността, нито силата. За секунда, Айви се беше спуснала напред, бе измъкнала ножа от масата и го бе забила в гърдите му. Сега от устата му излизаха само нечленоразделни звуци и балончета тъмна кръв. Тя обаче нямаше време да се наслади на гледката. Изненадата на другите играчи продължи само миг и те скочиха на крака. Айви изрита масата с всички сили и се изтласка назад, така че столът ѝ се обърна, позволявайки ѝ да направи задно колело и да се озове на крака. От ръцете ѝ полетяха още два къси ножа - единия се закова в стената на сантиметър от главата на единия от нападателите, а другия потъна дълбоко в ръката на втория. В суматохата момичето съумя да скочи на подиума, където изненаданите танцьорки не оказаха никакъв отпор на опита ѝ да се добере до вратата в другия край на помещението. Иронията на ситуацията не ѝ убягна. За съжаление мелетата в баровете имат навика да избухват за минимално време и с обратнопропорционален мащаб. С други думи, вече нямаше клиент на заведението, които да не се опитваше да си откъсне парче от Айви. От подиума тя стъпи направо на лицето на една полетяла към нея грамада и се опита да се оттласне по-надалеч. И щеше да успее, даже сигурно щеше да профучи направо през вратата, защото се беше засилила доста точно. В последния момент обаче нечия ръка се беше обвила ловко около глезена ѝ и я беше свалила болезнено на земята. Не успя даже да си поеме въздух преди нападателят ѝ да я хване за врата и да я вдигне във въздуха. Само определен вид големи, яки, най-често татуирани мъже могат да си позволят лукса да убиват хора душейки ги с голи ръце. И тъй като това беше Денят на Айви, този кретен беше точно такъв. Даже му липсваха два зъба, до колкото момичето можеше да прецени, докато се бореше за глътка въздух. Получаваше десет допълнителни точки за колорит. Ситуацията внезапно се беше преквалифицирала в графата "Живот и смърт" и стремглаво се носеше към "Смърт". Излишно беше да се опитва да разтвори здравата като менгеме хватка на непознатия, затова Айви просто се залюля, пренебрегвайки нарастващата болка, и го изрита в чатала. Не се почувства особено горда от това. Добре де, може би малко. Двамата се строполиха на земята, но тъй като той беше временно зает да агонизира със замъглен от сълзи поглед, Айви се възползва от отворилата се възможност и изскочи пъргаво на улицата. Тук вече никой не можеше да я хване - малко хора тичаха по бързо от нея - почти никой, когато тичаше за живота си. Спря се три пресечки по-нататък, сви в една малка уличка и се облегна на стената.
- Пф, лесна работа - изграчи тя пресипнало и разтри врата си. Сигурно щеше да остане синина. И все пак... Ръката и се мушна ловко под кожената наметка и измъкна немалка торба, която подрънкваше весело. Наградата си е награда, а тази си я беше заслужила. Не всеки ден ти се падат три осмици без дори да си си... помогнал. - Парички. Добре дошли в скромното ни семейство. Скоро ще се превърнете в алкохол, храна, оръжия и други продоволствия. Заслужавахте си всеки ритник, който нежния ми задник понесе тази нощ.
Айви се ухили и се приготви да тръгне към кръчмата, в която беше отседнала, когато чу стъпки от другия край на улицата. Прибра бързо кесията си и ръката ѝ заигра по дръжката на дългия кинжал, затегнат в колана ѝ. Ако това беше някой пияница, сгрешил я за изгубена в големия, тъмен град девойка - щеше да го разочарова много. Най-вероятно силно. И в лицето.
Ivy
Ivy

Брой мнения : 7
Join date : 21.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стриптийз бар Candy Empty Re: Стриптийз бар Candy

Писане by - damaris. on Чет Яну 30, 2014 7:55 am

Дамарис се огледа зад рамо. 
Зад себе си нямаше никого. Успокояващо и едновременно, доста обезкуражаващо, макар в бедрото му да се галеше кожената ножница. Вярно, не бе от вълците, които могат да си позволят да са в глутница, но това не означаваше, че не може да бъде водач на стадо. Подсмихна се сам на себе си, докато жабуркаше из устата си последната глътка бренди, сервирано от оскъдно облечена шестнайсет-седемнайсет годишна госпожица, която кръшно въртеше мижавия си ханш, докато се опитваше да запази привидно равновесие на плексигласовите си токове.
Подобни места не му бяха по вкуса, и не, не го разбирайте грешно, обожаваше вида на женска плът, но не такава, която е за продан. Той бе покорител, не търговец, и ако щеше да се радва на трофей, щеше да е извоюван, а не откупен такъв. 
Говорейки за трофеи, неговият стоеше през една маса, отмятайки руси букли, докато усърдно мамеше слепите наивници, залепили поглед в деколтето й.
Самият Дамарис не бе страстен почитател на хазарта и за това многократно преминалата по всички мозъчни гънки, идея, да се внедри в играта, бе отхвърляна, премисляна и отново зарязвана като свадлива съпруга. В последният момент го осени прозрението, че просто може да наблюдава случването на събитията с финес, подпийвайки евтин алкохол в скъпи чаши, качил мръсните си кубинки върху масата.
Всичко стана неимоверно бързо, но не бе и очаквал повече, въпреки, че се бе надявал на шоу с поне един антракт. По времето на мелето, когато цялата мнима публика бе заета да жестикулира разпалено, да врещи или да се паникьосва, Дамарис съвсем лежерно  сновеше из заведението, в търсене на добър ъгъл за наблюдаване на въпросната кървава свада.

С приключването, госпожичката бързо си обра крушите заедно с торбата с наградата - доста находчива стъпка, за която самият бог, признаваше, не би се досетил. 
Последва я, притаено, криейки се из сенките, промъкваше се като повей на южен вятър след нея, докато тя забързано се опитваше да напусне местопрестъплението. Пресрещна я на една пряка от обичайното й убежище, една изоставена работилница на няколко пресечки от долнопробното кръчме.
- Чудесно представление, трябваше да излезеш на бис.. Не си получи розите. - очакваше тя да посегне към него, затова вдигна ръка в отбранителна позиция и се подсмихна отново, както в мига, в който бе решил, че тя ще бъде неговата нова спътница.
- Аз съм Дамарис. - добави той напето, макар да не очакваше реакция на впечатление и благоговение от нейна страна. - А това, драга, беше чудесна постановка, за ролята, в която получаваш шест плюс от комисията на комитета по костотрошене и насилствено зъбовадене. Имам предложение, на което трябва да си пълна глупачка да откажеш, но за него ще чуеш повече, когато ме поканиш на чашка кафе в бърлогата си.

_________________
I'm just the god of everything else
I put holes in everything else."New God Flow," fuck everything elseA hot temper, matched with a cold killer I came aboard for more than just to rhyme with him
Стриптийз бар Candy Tumblr_mzuqppyU0g1suzvtso3_250
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Стриптийз бар Candy Empty Re: Стриптийз бар Candy

Писане by Ivy on Чет Яну 30, 2014 4:15 pm

Ръката на Айви плавно се отмести от дръжката на кинжала и се отпусна на хълбока ѝ. По лицето ѝ заигра закачлива усмивка, а в главата ѝ бясно запрепускаха въпроси, предположения и сметки. Не беше невъзможно да бъдеш заговорен от бог в най-пробитата пресечка на най-тъмния квартал, но беше много малко вероятно. Със сигурност не го беше очаквала, но пък от друга страна трябваше да си мозъчно увреден за да се представяш за божество в тези смутни времена. Реши да приеме твърдението на странника, най-малкото защото днес беше един изключително необикновен ден и присъствието на едно митично същество в него определено би обяснило много. Например налудничавия ѝ късмет. Три осмици? Как не.
Другото, което я убеди бе излъчването на мъжа. Определено имаше нещо магнетично и завладяващо в него. Всяка дума, която изричаше мигновено се превръщаше в истина и на Айви ѝ костваше не малко усилие на волята да се противопостави на чара му. За щастие бе отглеждала мнителността и недоверието си с години и сега береше плодовете на своя труд. Усети, че мълчанието ѝ е продължило твърде дълго, претегли възможностите си и реши да види как ще протече остатъка от вечерта. Засега щеше да игра по свирката на Демарис.

- Прощавай, за момент реших, че ми носиш рози, но явно и ти си ги забравил - не можеше да отрече, стана ѝ приятно, че уменията ѝ не са останали незабелязани. Най-лесно се прикоткваше егото ѝ, а Демарис явно знаеше кои копчета да натисне. Чудесно, Айви обичаше хора, които са наясно какво искат и как да го постигнат. Същото важеше и за боговете.
- Приятно ми е. Аз съм Айви, но предполагам ти вече знаеш това - по лицето ѝ се разля още една сластна усмивка. - Признавам, твърде любопитна съм за да отхвърля предложението ти, но за напред може да си отбележиш, че тъмните пресечки посреднощ не са най-доброто място за отправянето на каквито и да е оферти. Или поне не на такива в моята сфера на занаят. Последвай ме.

Вървяха десетина минути преди да стигнат една захлупена кръчма. "Козият крак" нямаше абсолютно никаква слава - нито хубава, нито лоша - и именно това бе привлякло Айви към нея. Съдържателят беше самотен петдесет годишен мъж, който проявяваше здравия разум никога да не си вре носа в работите на наемателите си и макар многокатно да бе оглеждал младото момиче, мислейки си, че тя не забелязва, досега не си беше позволил да отправи какъвто и да е намек или предложение. Това Айви наричаше далновидност и чудесно чувство за самосъхранение. Възможно беше този човек да доживее дълбока старост, а тя с най-голя удоволствие щеше да се възползваше от гостоприемството му всеки път, когато ѝ се наложеше да се заседи в града. Съпроводи Демарис до стаята си на втория етаж, след което го остави за няколко минути да огледа на спокойствие и се върна с две чаши вино.

- Съжалявам, но се оказва, че кафето е дефицит по това време на денонощието. Позволих си да ти донеса чаша греяно вино, за да не решиш, че ми липсва възпитание - Айви постави двата бокала върху малката маса до прозореца и седна на единия от двата стола. Ярката светлина на свещите ѝ позволяваше да разгледа по-обстоятелствено новия си познайник. Без съмнение той беше бог на войната - истинско превъплъщение на боеца, устремен към следващата си победа.

- Както можеш да предположиш, горя от нетърпение да науча, какво предложение е приготвил прочутия Демарис за скромната ми особа - усмихна се тя и небрежно посочи свободния стол срещу себе си. - Ще ми правиш ли компания? - успяваше да извърти всяка ситуация в своя полза. Дори сега даваше вид, че идеята богът да се озове в стаята ѝ е била нейна, а не негова и че даже напротив, изобщо не се беше самопоканил.
Ivy
Ivy

Брой мнения : 7
Join date : 21.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стриптийз бар Candy Empty Re: Стриптийз бар Candy

Писане by - damaris. on Чет Яну 30, 2014 6:02 pm

- Съжалявам, в този квартал трудно се намират будки с цветя. По-лесно е да се сдобиеш с кашон ръчни гранати, макар, да имам усещането, че на тях би се зарадвала повече, отколкото на букет, реших да пропусна да ти подаря такъв убийствен подарък. - Дамарис бе учуден от смиреността на русата фъртуна, имайки предвид нейното разрушително действие, което кокетно бе демонстрирала в компанията на няколко младежи с очевидна липса на вратове.
- Можеш да ми благодариш за трите осмици, междувпрочем. Подобни неща изискват доста упорити тренировки, за някой, който не е бог на хазарта. - зарадва го нейната мнителност, не вярваше на прекалено доверчиви персони, защото ги отъждествяваше или с глупост, или със сестра си, което бе все едно и също от който и ъгъл да го погледнеш. Сновеше зад нея, леко отегчен от факта, че не се бе опитала да му се противопостави физически, а бе залегнала само на словесната блокада, защото имаше нужда от малко раздвижване на кръвта в тези атмосферни условия, в които и един бог сам по себе си можеше да замръзне. Беше време да проведе сериозен разговор с божествения посланик на снежните бури - един дебат, който нямаше да се води никак вербално.

Достигнаха запуснато заведение, чиято раждясала ламаринена табела злокобно скърцаше по-зле от челюстта на клетата му баба и издаваше злокобния звук на мяцаща черна котка на петък тринайсти, скрита във фертилните пазви на сбръчкана вещица с бенка на носа и четирнайсет шева от падане с метла. Изкачи се по стълбите, като не забрави да пусне един предупредителен поглед на ханджията, скрит като мишок зад бара, раздвоен между мача по стария телевизор и младия задник на блондинката, катереща стъпалата в оскъдни одежди.

Стаята бе същинско и дослновно отражение на очакваното от Дамарис. Спартанска оскъдица, болнична чистота и миризма на евтин, крайпътен мотел - какво повече можеше да иска човек от този живот. Къдрокосият се изпъна на единият от фотьойлите, който не бе зает с лични вещи, докато изследваше малкото, близки до сърцето, притежания на Айви в близост.
Тя самата се върна в стаята с два бокала ухаещи на опияняваща чужда реалност. Не бе вкусвал греяно вино от векове, а то бе едно от малкото неща, които се доближаваха до вкуса на божествените питиета. В него имаше толкова много нерационална мъдрост, идваща от алкохола, освобождаващи кътчета, в нашето съзнание, което един трезв ум не би разкодирал, вплетена в топлината на бащиното огнище, заедно с лековития дар на лечебните треви и сладостта на девичи устни. Като цяло, Дамарис можеше да говори за виното много, но не му беше тук времето.
Богът нямаше нищо против да се поддаде на нейните женски машинации и като надигна бокала, наквасвайки устни, заговори:
- Нямам нищо против да ти бъда копания завинаги... Което е и в сърцето на моята оферта. Търся някой рентабилен, с когото да поделя лидерството на моята армия...

_________________
I'm just the god of everything else
I put holes in everything else."New God Flow," fuck everything elseA hot temper, matched with a cold killer I came aboard for more than just to rhyme with him
Стриптийз бар Candy Tumblr_mzuqppyU0g1suzvtso3_250
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Стриптийз бар Candy Empty Re: Стриптийз бар Candy

Писане by Ivy on Пет Яну 31, 2014 4:02 pm

Айви се усмихна и също отпи от виното си, оставяйки приятната топлина да се разлее по тялото ѝ. Каква нелепа ситуация. И какъв безспорен сладкодумник. Ако майка ѝ беше останала жива достатъчно дълго, че да стигнат до тези разговори, сигурно би я предупредила да избягва такива тарикати. И такива ситуации. И този живот като цяло.

- Очарователен си. Позволи ми сега да ти разкажа, какво няма да се случи в обозримото бъдеще. Като за начало няма да се влюбя в теб, в това можеш да си сигурен. Няма да прегърна храбрите ти идеи за справедливост, равенство и бунт и със сигурност няма да изложа живота си на опасност заради дълбоките ти сини очи и сладки приказки. Смятай това за отправна точка на нашите преговори.

Айви се изправи с чаша в ръка и направи няколко замислени крачки из стаята. В главата ѝ напираше епичният въпрос свързан с всяко божие проявление навсякъде по всички светове, или именно: "Защо аз?" Защо наистина Дамарис бе избрал точно нея? Със сигурност щеше да му е по-лесно да заложи на някой от своите поклонници. Цялата работа сериозно намирисваше, а Айви бе чела достатъчно митове за да знае, че на боговете не може да се има вяра. Бяха студени, подли и винаги, ВИНАГИ си имаха собствена адженда, която ставаше ясна едва, когато вече беше твърде късно и всички смъртни бяха, ами... мъртви. Или сериозно увредени. Трябваше да претегли плюсовете и минусите. Засега виждаше само минуси и непосредствена опасност. Приближи се до масата и се облегна на ръба ѝ, приковавайки поглед в Дамарис.

- Предполагам знаеш повече неща за мен, отколкото аз самата знам за себе си или не би ми отправял такова сериозно предложение. В такъв случай си наясно, че божественото ти обаяние, твоето и на всички други от твоя вид, не ми действа. Аз съм, така да се каже, атеист. - Айви се усмихна лъчезарно и допи остатъка от вече охладеното вино на един дъх. - След като изкарахме това на светло можем да минем към съществената част от разговора. Първо, в какво ще се изразява работата ми за теб и второ, но не и по важност, как смяташ да ми платиш. Имай в предвид, че тази банка не осребрява божествено благоговение, тъй че ще е най-добре да ми говориш в точни суми и придобивки.
Ivy
Ivy

Брой мнения : 7
Join date : 21.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стриптийз бар Candy Empty Re: Стриптийз бар Candy

Писане by Киара on Чет Фев 06, 2014 11:22 pm

Нощта беше прохладна и необичайно тъмна или поне беше такава за Киара. Различаваше се от обичайната гледка, която момичето виждаше – заради светлините от къщите и хановете, звездите почти не се виждаха, а сенките които хвърляха приличаха на освирепели чудовища причакващи зад всеки ъгъл. Това обезпокои още повече момичето и на всяка втора крачка, която правеше, се обръщаше през рамо, за да се увери че никой не я следи. Тревогите й естествено бяха напълно основателни. През последните две седмици живееше като канален плъх, защото опитите да я убият драстично се бяха увеличили. Това не беше нещо, което я изненадваше, но наистина беше досадно, а и знаеше че ако продължи да убива цели отряди от черната милиция накрая ще наемат някой, който може би наистина щеше да успее да излезе победител в евентуален сблъсък помежду им. Това беше едната от причините за нейното безпокойство – другата, беше че не харесваше толкова затворени пространства. Тесните кълдеръмени улици с високите стени на сградите около тях я караха да се чувства като в капан. Беше свикнала да е на открито, вятърът да брули лицето й и да усещя сладкия мирис на полски цветя, а не на потни мъже миришещи на бъчва...  
Затова обичайно избягваше да влиза в градовете, а до този дори не се доближаваше и никога не си беше представяла, че ще дойде ден, в който ще й се наложи да влезе право в бърлогата на звяра. Това обаче според тъмнокоската беше примерен риск, който беше длъжна да поеме ако иска да осъществи целта си.
Факт беше, че я издирваха усилено, а и момиче с нейната външност се открояваше лесно, въпреки че често се налагаше да се възползва от нея, за да оцелее. За „престъпничка“ като нея беше удобно, че мъжете – особенно богатите – я намираха за красива и крехка, нуждаеща се от закрила и внимание. Тази тяхна грешка винаги ги оставяше с празни джобове иии празни ръце, но заради това тяхно мислене, Киара успя да натрупа прилично състояние, което най-вероятно щеше значително да намалее, ако постигнеше това, за което бе дошла...
Не и беше лесно да се ориентира на непознато място като това, а дори най-малкият намек за магия би я поставил в неизгодна позиция, затова доста се полута докато намери правилното място, а именно порутената кръчма с името „Козият крак“. Причината да посети място като това, беше един от „гостите“ му. Въпреки неправилното описание, всъщност беше тук да се види с една определена жена. Беше чула за нея по време на пътешествията си и доколкото разбра се славеше като „най-добрата в занаята“ или иначе казано ловец на глави. Малко беше иронично, че отиваше точно при ловец на глави, имайки предвид че имаше награда за нейната, но се надяваше, че тази Айви ще се окаже достатъчно алчна за злато, за да не и се налага да я убива...
Когато влезе вътре видя възрастният човечец, който изглежда държеше това място. Съдейки по видът му и най-вече по щастливата усмивка, с която я дари, тъмнокоската прецени че ще може да приложи номера с чаровното и крехко момиче. Леко нацупи устни и го погледна угрижено, сякаш е в опасност, а след това плахо се приближи и го поздрави – първият път прекалено тихо, за да създаде представата за девойка в беда неможеща да говори от ужас, а след това прочисти тихо гърлото си и го поздрави малко по-високо:
- До..бър вечер... Ъм... – спря за секунда, за да прецени дали мъжът се е вързал на лъжата, а той определено се беше и затова тя продължи, уж с терперещ глас – Ъм... търся една жена... – пауза - ...казват че помагала на хората да решат... определени проблеми... Името й е Айви...?
В края на изречението й, мъжът се намръщи и я огледа по-обстойно. Подразбираше се, собствениците на такъв тип места знаеха, че най-важното нещо е да запазят всякаква информация за себе си, не само защото ще изгубят клиентите си, но най-вероятно и главата си барабар с тях. Но пред вида на уплашено малдо момиче, в тези мрачни времена дори на мъдрите кръчмари им дожалява. Мъжът остана безмълван за малко, сякаш се бореше с вътрешното си аз и накрая и прошепна тихо:
- Вторият етаж , стая номер 7 –Посочи с пръст към стълбите и я дари с нежна усмивка на съчуствие и загриженост... Мразеше, когато трябваше да се възползва от чувствата на хората, но на практика не беше излъгала – наистина беше в опасност! Благодари му с нисък поклон и се отправи нагоре по стълбите.
Когато стигна пред вратата се поколеба за момент, но осъзна, че е стигнала прекалено далече, за да се откаже и почука три пъти – не прекалено силно, не прекалено слабо, но все пак и се стори, че не успя напълно да прикрие колебанието си...
Киара
Киара

Брой мнения : 2
Join date : 05.02.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Стриптийз бар Candy Empty Re: Стриптийз бар Candy

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите