× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход

Забравих си паролата!

× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Нед Яну 26, 2014 10:39 am



Пещерата ДАОРА

Go down

Пещерата ДАОРА Empty Пещерата ДАОРА

Писане by - damaris. on Пет Яну 17, 2014 6:08 pm

Пещерата ДАОРА 9k=
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Пещерата ДАОРА Empty Re: Пещерата ДАОРА

Писане by Emelyne. on Вто Яну 21, 2014 7:21 am

- Не! - гласът на Емалайн, прозвуча доста по-силно отколкото тя предполагаше, че може. Предвид изтощението, което усещаше в костите си, направо си беше за учудване как имаше силата да се дърпа от ръцете на двамата мъже, които буквално я влачеха към сърцето на пещерата. - Не ме карайте да ходя там, моля ви. - продължаваше Ема, но думите ѝ оставаха глухи, независимо колко силно се изнизваха от устните ѝ.
Само преди ден я бяха предали на друг. Лично майка ѝ най-накрая бе решила да отдаде най-ценната си монета и явно бе получила доста в замяна, предвид факта че дори не попита какво ще правят с дъщеря ѝ. Бяха платили не само за собственото ѝ дете, но ѝ бяха дали достатъчно, че да си държи езика зад зъбите и да не протестира. Ето до къде бе стигнала алчността ѝ. Болните ѝ амбиции за пари и власт я бяха довели да онзи възрастен и съсухрен мъж, който даваше мило и драго да притежава русокосата, а еднственото условие бе, майка ѝ да не задава въпроси какво ще стане след "продажбата". Сякаш нея я интересуваше какво точно ще се случи с детето ѝ, все пак тя бе получила това, за което толкова дълго се беше борила. Имаше достатъчно пари, че да се чуди къде по-напред да ги скрие и за какво да ги похарчи. Явно си бе струвало всичките тези години да пази дъщеря си като писано яйце и да не позволява нито похотливи погледи, нито мисли, да достигат до русокосата ѝ разменна монета.
Тежък стоманен пръстен обрамчи тънкия глезен на Емалайн. Усещаше суха почва под себе си, а студът се бе впил дълбоко в костите ѝ. Независимо колко се молеше и плачеше никой не искаше да я чуе, сякаш мъжете, които я бяха довели тук - начело с този, който я бе откупил -, не се интересуваха от факта че държат в ръцете си дете.
- Моля те, ще направя каквото искаш. - проплака отново Ема, използвайки всички налични молби, които ѝ идваха на ум. Възрастният съсухрен мъж, хвана нежно брадичката на русокосата и вдигна лицето ѝ към своето.
- Искам да стоиш мирна и да мълчиш. Скоро всичко ще приключи. - изговори бавно и отчетливо мъжа, след което се усмихна и отблъсна главата на Емалайн в страни, което накара момичето да се стовари обратно в прахта.
Мъжете отстъпиха далеч от тялото на русокосата. Тримата я наблюдаваха безмълвно в продължение на няколко секунди, преди да погледнат на горе:
- В името на всички Богове, приемете този недокоснат дар! - високо и ясно изрече единият, след което и тримата, сякаш роботизирано, се обърнаха и напуснаха пределите на дупката, в която се намираше Ема.
- Не! Не ме оставяйте тук! - изкрещя Емалайн, след като едва сега бе разбрала каква бе целта им. Момичето се изправи на крака и хукна след тях, но миг по-късно се строполи тежко на земята, а дрънченето на веригата, която бе около глезена ѝ, накара силен тътен да се разнесе из пещерата.

Emelyne.
Emelyne.

Брой мнения : 4
Join date : 19.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Пещерата ДАОРА Empty Re: Пещерата ДАОРА

Писане by - damaris. on Сря Яну 22, 2014 11:21 am

Застудяваше. 
По върховете на планината вече царстваха бели бури и все по-настървено настъпваха към равнините. Подгонен от студа и неподготвеността си да се срещне с тях, Дамари бе принуден да се върне в пещерата, за да потърси укритие, поне докато виелиците стихнат и да се въоръжи преди да потегли към Столицата с неколцина храбреци, които бе открил по пътя си за провизии към града.
Промъкна се като нощен звяр, тихо и стремително, в тъмната дупка, защото не бе сигурен дали няма да бъде заварен от пионките на Сепфора или грозните наемници на Немесис, които усещаше да го дебнат, дишайки във врата му и смятаха, че той бе достатъчно наивен, за да не ги усети.
Чу метален ромол и се притаи в една каменна хралупа, присвивайки очи, възпрепятстван от непрогледния мрак. Отново желязна песен и нечий стон. Женски. Прибра едното от остриетата си в ножницата, а другото прихвана по-силно. Не беше първия път, в който му залагат капан. 
Приближи се снишено, за да види просната по корем женска фигура, с прокъсано и оскъдно облекло, която се бореше с веригите около глезени си и се влачеше немощно по каменистата, влажна почва.
Дамарис въздъхна облекчено и с досада. Проклетите човеци пак бяха решили да действа по езическому и сега му оставяха жертви. Сякаш не бяха се научили, че последното, с което Дамарис се храни бе човешка плът и много повече би оценил малко вино и добре приготвено печено агънце, например.
Да, съществуването му вече се бе свело до най-нисша форма на оцеляване, уповаваща се единствено на първосигналните му нужди. 
Все пак, не дръзна да захвърли рапирата си, но я прикри зад гърба си, за да не уплаши момичето, от по-близо вече си личеше - беше само дете. Доближи я и я сграбчи за предмишницата, за да я изправи. 
- Какво търси полско девойче като теб тук? - попита я съвсем риторично, макар гласът му по презумпция да бе лишен от всякаква емоционална украсеност. Усети я да потръпва при варварския му допир, но не му отдаде голямо значение. Още се двоумеше дали да я освободи и да я прати у дома й, където да бъде позор за семейството си, като отказан дар или просто да я остави тук, за да се задуши или умре от глад и студ - откровено казано, все му беше тая.

_________________
I'm just the god of everything else
I put holes in everything else."New God Flow," fuck everything elseA hot temper, matched with a cold killer I came aboard for more than just to rhyme with him
Пещерата ДАОРА Tumblr_mzuqppyU0g1suzvtso3_250
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Пещерата ДАОРА Empty Re: Пещерата ДАОРА

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите