Индекс
× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход
× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 23, на Вто Юни 02, 2020 7:25 am
Дворецът Раш
3 posters
Страница 1 от 1
- damaris.- Admin
- Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014 -
Re: Дворецът Раш
by Alexa Ren Сря Яну 22, 2014 10:32 pm
Понякога работата можеше да бъде ужасно вбесяваща, въпреки че я обичаш. Е "обичаш" беше силна дума за чувството, което Алекса изпитваше към работата си. Нека кажем, че й харесваше да й отнема цялото внимание. Но когато те използваха за пощальон беше ужасно тъпо. Понякога беше наистина скучно да ти имат доверие.
Алекса влезе с бърза крачка в двореца без да е нужно да се представя, което беше хубавата част. Всички стражи я познаваха и не бяха нужни проверки поне в момента... за сега. Ако някое писмо не беше важно се пускаше като всяко друго до краля. Само важните ги предаваше лично тя от Николас или някой друг довереник от милицията.
Али прелиташе през коридорите, въпреки че нямаше никаква друга важна работа след това, но пък писмото беше един вид... "експресно".
Когато се приближи до кабинета на краля рязко забави на метри от нея и се спря точно на милиметри от нея за да може да почука и да изчака покана. Би трябвало да я очакват, но това бяха правилата, и ако не ги спазеше можеше това да не е на добре за нея.
Вдигна ръка и почука ясно, но не и настоятелно. След няколко секунди чу приглушеното, но властно "влез" от вътре. Тя отвори вратата с наведе глава според етикета и влезе навътре затваряйки вратата. Поклони като си му беше редът.
- Господарю - смиреността в гласът й не беше присъща за нея.
Можехте да видите Александрия да се покланя само на двама човека. Николас и Алдред.
Алекса влезе с бърза крачка в двореца без да е нужно да се представя, което беше хубавата част. Всички стражи я познаваха и не бяха нужни проверки поне в момента... за сега. Ако някое писмо не беше важно се пускаше като всяко друго до краля. Само важните ги предаваше лично тя от Николас или някой друг довереник от милицията.
Али прелиташе през коридорите, въпреки че нямаше никаква друга важна работа след това, но пък писмото беше един вид... "експресно".
Когато се приближи до кабинета на краля рязко забави на метри от нея и се спря точно на милиметри от нея за да може да почука и да изчака покана. Би трябвало да я очакват, но това бяха правилата, и ако не ги спазеше можеше това да не е на добре за нея.
Вдигна ръка и почука ясно, но не и настоятелно. След няколко секунди чу приглушеното, но властно "влез" от вътре. Тя отвори вратата с наведе глава според етикета и влезе навътре затваряйки вратата. Поклони като си му беше редът.
- Господарю - смиреността в гласът й не беше присъща за нея.
Можехте да видите Александрия да се покланя само на двама човека. Николас и Алдред.
Alexa Ren- Брой мнения : 11
Join date : 17.01.2014
Re: Дворецът Раш
by Aldred-Al Noir Сря Яну 22, 2014 11:15 pm
Не беше толкова трудно да бъдеш на негово място.По цял ден стоеше пред огледалото и се перчеше , колко бил отслабнал милия, но всъщност беше качил едно килце от предната гала вечер, където се задяваше с онази млада госпожица.Естествено , изчука я, но това се подразбира.След това хапваше стабилно като за последно , следващата стъпка бе да освободи "напрежението" , ако ме разбирате.Все пак тези две чаши кафе бях "убийствени". Оправяше косата си сто часа като някаква примадона.После цял век подбираше правилните дрехи, които бяха доста грешни.
Да,хич не му беше лесно.Да има всичко,което поиска и да си позволява да се глези.Толкова е лесно да си него.
Не,не.Не си мислете това.Той го правеше да изглежда лесно.Под тази изкуствена"черупка" се криеше нещо много зловещо , мрачно и силно.Готово да премине през всичко и всички.Буквално през всичко.Няма майтап,да.
Спомням си един негов сън.Беше готов да продаде собствената си майка.Та той се беше впръгнал от нея,по дяволите.Да,вярно това е просто сън,но усетих онова негово удовлетворение ,когато се събуди и онази мазна усмивка на лицето му.
От къде мога да знам това ли?
Ами аз онова "малко" гласче, което в главата му , което го правил леко лош.Добре де,много лош и досаден от време на време.
Не обичам това ,че човечността му надделява на моменти.И тук идва баналното от моя страна,което ще кажа.Поредното клише.Нужно ни е.Не ме убивайте с камъни.Ще направя всичко възможно да изтръгна и последната капка доброто от това същество.
Поредният ден на Господин Шеф беше налице.Чу как голямата врата се отваря и някой с бързи крачки се отправяше право към него.
-Да.- усмихна се изкуствено и сви устни сякаш щеше да праща въздушна целувка, но това беше далеч от истината.Беше се намръщил.
Мразеше, когато трябваше да върши подобна работа,а не да усеща адреналина и кръвта по ръцете си.Погледна двамата мъже, които седяха до него и направи знак да излязат.Те се поклониха и с бърза стъпка послушаха командата.
-Ела по-близо.Знаеш, че не е сигурно да се обсъждат някой неща в момента.
Да,хич не му беше лесно.Да има всичко,което поиска и да си позволява да се глези.Толкова е лесно да си него.
Не,не.Не си мислете това.Той го правеше да изглежда лесно.Под тази изкуствена"черупка" се криеше нещо много зловещо , мрачно и силно.Готово да премине през всичко и всички.Буквално през всичко.Няма майтап,да.
Спомням си един негов сън.Беше готов да продаде собствената си майка.Та той се беше впръгнал от нея,по дяволите.Да,вярно това е просто сън,но усетих онова негово удовлетворение ,когато се събуди и онази мазна усмивка на лицето му.
От къде мога да знам това ли?
Ами аз онова "малко" гласче, което в главата му , което го правил леко лош.Добре де,много лош и досаден от време на време.
Не обичам това ,че човечността му надделява на моменти.И тук идва баналното от моя страна,което ще кажа.Поредното клише.Нужно ни е.Не ме убивайте с камъни.Ще направя всичко възможно да изтръгна и последната капка доброто от това същество.
Поредният ден на Господин Шеф беше налице.Чу как голямата врата се отваря и някой с бързи крачки се отправяше право към него.
-Да.- усмихна се изкуствено и сви устни сякаш щеше да праща въздушна целувка, но това беше далеч от истината.Беше се намръщил.
Мразеше, когато трябваше да върши подобна работа,а не да усеща адреналина и кръвта по ръцете си.Погледна двамата мъже, които седяха до него и направи знак да излязат.Те се поклониха и с бърза стъпка послушаха командата.
-Ела по-близо.Знаеш, че не е сигурно да се обсъждат някой неща в момента.
Aldred-Al Noir- Брой мнения : 16
Join date : 22.01.2014
Re: Дворецът Раш
by Alexa Ren Сря Яну 22, 2014 11:42 pm
Никога нямаше да успее да разбере кралете със или без вроденият си аутизъм. Най-вече този пред нея. Изглеждаше и се правеше на такава голяма примадона, но всички знаеха колко жесток и користен можеше да бъде по пътя нагоре. Да се прави на примадона не му отиваше, но това си беше негова работа.
Алекса пристъпи напред и се приближи до бюрото и чак тогава вдигна глава и го погледна сериозно без капка емоция.
- Знам, кралю. Но нямаше да изпрати мен, ако не беше важно - каза възможно най-тихо и безпристрастно подавайки му чисто белият плик, които дори не беше адресиран. Сигурно беше пълен с кодови думи и дори без подпис. Но и тя и Алдред знаеха от кой е. Важното беше останалите да не знаят.
Понякога Али си позволяваше да го огледа за няколко бързи секунди. Но кое момиче не би си позволило? Разбира се аристократките и придворните дами, го зяпаха непрекъсното и на моменти беше доста дразнещо. Но все пак колкото и не впечетляваща да беше комбинацията от светлокафява коса и сини очи, излъчването му беше убийствено. Буквално. Доста момичета сигурно биха убили за да са в леглото му.
Докато той взимаше пликът от ръцете й тя огледа стаята въпреки че беше очевидно празна и сигурно проверена, но навиците умираха трудно, а и такива като нейните не бяха нищо лошо.
Алекса пристъпи напред и се приближи до бюрото и чак тогава вдигна глава и го погледна сериозно без капка емоция.
- Знам, кралю. Но нямаше да изпрати мен, ако не беше важно - каза възможно най-тихо и безпристрастно подавайки му чисто белият плик, които дори не беше адресиран. Сигурно беше пълен с кодови думи и дори без подпис. Но и тя и Алдред знаеха от кой е. Важното беше останалите да не знаят.
Понякога Али си позволяваше да го огледа за няколко бързи секунди. Но кое момиче не би си позволило? Разбира се аристократките и придворните дами, го зяпаха непрекъсното и на моменти беше доста дразнещо. Но все пак колкото и не впечетляваща да беше комбинацията от светлокафява коса и сини очи, излъчването му беше убийствено. Буквално. Доста момичета сигурно биха убили за да са в леглото му.
Докато той взимаше пликът от ръцете й тя огледа стаята въпреки че беше очевидно празна и сигурно проверена, но навиците умираха трудно, а и такива като нейните не бяха нищо лошо.
Alexa Ren- Брой мнения : 11
Join date : 17.01.2014
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» help get away from myself:rp другарче
» Казармите на Черната милиция
» NEW GOD FLOW: СПАМ
» Стриптийз бар Candy
» Death Becomes Her...
» I'm waking up to ash and dust, I wipe my brow and I sweat my rust. I'm breathing in the chemicals.
» he's not bleeding on the ballroom floor just for the attention. cause that's just ridiculously odd: балната зала
» friends:сприятеляване