× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход

Забравих си паролата!

× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Нед Яну 26, 2014 10:39 am



Казармите на Черната милиция

Go down

Казармите на Черната милиция Empty Казармите на Черната милиция

Писане by - damaris. on Пет Яну 17, 2014 6:19 pm

Казармите на Черната милиция Images?q=tbn:ANd9GcRRFLtwDelPYQeX8hTDulRtBs9Fkt9t8G-v_W69-iCjSwlit88a
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by sterling-al isidro- on Пон Фев 03, 2014 2:18 pm

Стерлинг беше малкото куфчже рубини в трезора на Кралеубиеца и той държеше да го паят като такова. Живота му дори не можеше да се измери в цялото състояние, криещо се в дворцовата съкровищница. Но това не означаваше, че се чувства добре като трофей, излежаващ се върху кадифени канапета и кожени възглавнички, получаващ най-доброто вино и най-първокласната гастрономия, само, за да бъде заменен за нещо толкова субективно и крехко като мира, скрепен с трагичен, уреден брак.
Ако зависеше от ал Исидро, вместо вечеря, щяха да му сервират главата на Рашид, която обилно щеше да прекарва с вино, сгрято в кръвта му.
А всички го смятаха за една невинна фигура от стратегическо значение и не му отдаваха важност по-голяма от тази на крепостна стена, деляща разпалената орда от военната победа.
Като ставаше дума за война, Стерлинг обичаше да прекарва времето си в легиона, и по-конкретно, в палатката, където се извършваше решаването на стратегията за действие, извършваща се под далновидния поглед на кардинал Никола.
Никола бе мъж бърз и остър ум. Бе бръснач в приказките, куршум в заповедите и шибана атомна бомба щом се отнасяше до предвиждането на бойните действия. С две думи - персона, към която Стерлинг таеше дълбоко възхищение и намираше в него пример за подражание. Кардиналът не беше от приказливите, но бе чудесна компания за наргиле и следобедно кафе на пясък, макар да се разсейваше от присъствието на слугините на ал Исидро, които сновяха наоколо чевръсто, за да му угаждат. Което доказваше тезата на жреца, че дори и най-мъдрите мъже имаха своите слабости, за един това бяха жените, за други, като него, поривът за свобода.
Докато посягаше към поредното парченце смъртоносно горчив шоколад, една от прислужниците се наведе до ухото му, съобщавайки се пристигането на неочакван гост. Някакъв млад мъж, по нейни думи, от низшите слоеве, който настоявал да говори с принца.
Ал Исидро нареди да го доведат.
sterling-al isidro-
sterling-al isidro-

Брой мнения : 41
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by .sebastian kydd on Вто Фев 04, 2014 12:06 pm

Нощта беше относително спокойна.Не се усещаше предвещаващата буря, която скоро щеше да връхлети като едно нищо.Дори щурците не се чуваха в далечината. Тишината.Можете да си представите ,че в това моментно спокойствие един-единствен човек не можеше да заспи.Кид се въртеше неуморимо в леглото,беше сънувал кошмари доказателство затова беше студената пот избила по челото му и зачестеното му дишане.Тази вечер Кристина го бе изгонила от леглото им.Явно не беше добро дете и не искаше да я задоволи сексуално и трябваше да пренощува на дивана и то в собствената му къща.Възхитително.Броеше овце,кози,коне, котки , кучета дори жените , с които беше спал,но този метод не подейства.Отиде до хладилника , за да изпие чаша прясно мляко с едно приспивателно.
Веднъж се спря.Всичко беше ясно.Не проблемите в любовния му живот и това че хич не вървеше, нито работата му или пък най-малко родителите му го притесняваха.Онази целувка.Толкова запомняща се ,че не можеше да изтрие вкусът й дори след две седмици.Този вкус на сини боровинки и мед.Сладостта.
Знаеше,че за да успее да заспи отново трябваше да се срещне с виновника за това деяние и да разбере , какво му има.
Дали беше нормален?Някакъв изрод?Не го интересуваше , какво е!Просто искаше да знае кой е.Не искаше да наранява крехкото създание горе, защото въпреки всичко между тях съществуваше любов макар за Кид да бе просто приятелска.
Беше решил на сутринта щеше да отиде до двореца,за да говори с НЕГО.
Всичко мина по план събуди се със схванат врат и лош дъх в устата си.Изпи сутрешното си кафе,банята,тоалета,прическата и беше готов да потегля.Преди работа трябваше да изпълни това,което си беше заръчал предната вечер.Качи се в колата си и потегли подобаващо.Дори не каза чао на годеницата си.
-Извинете искам да се срещна с Господин Стерлинг !
Изглежда този Стерлинг беше доста важна личност,но това беше непонятно на нашия Кид,освен че беше братовчед на кралеубиеца нищо друго не знаеше.
.sebastian kydd
.sebastian kydd

Брой мнения : 13
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by sterling-al isidro- on Вто Фев 04, 2014 12:26 pm

Любопитството в Стерлинг се събуди, и макар мързеливо, недоспало и рошаво, то все превес над перманентната му безтегловна пасивност, която го бе довела до тук.
Не му пукаше, че още бе по спална роба, върху която бе наметнал сатенен халат, а краката му бяха боси. Съвсем дори не го притесняваше факта, че се намира насред военна шатра, заобиколен от толкова много униформени безличници. С лек, призрачен жест на ръката си отново привика главната си прислужница, за да я подкани да доведат час по-скоро мистериозния му посетител. Тя го увери, че той вече е на път и му доля чай от портокалови цветчета и жасмин и сложи още едно парче кейк в чинията му.
Кардинал Никола, като предвидлив джентълмен, какъвто си беше, се извини с наличието на важни държавни дела, стана, закопча провисналото последно копче на униформата си и се измъкна от палатката, спускайки след себе си завесите и оставяйки недовършена поредната игра на покер между него и жреца.
Стерлинг с любопитство надникна картите и осъзна, че кардиналът с право бе напуснал играта, защото, ако бе продължил, ал Исидро би спечелил малкото от останалите му диаманти, които военният залагаше.
Надигна чашата с кафето си в нетърпеливо очакване, и се изпъна, този път на левият си хълбок върху барехтното канапе. В същият миг, един от офицерите нахълта в шатрата, оповестявайки пристигането на госта, уверявайки Стерлинг, че е в пълна безопасност, а в малко по-късно двама други войници бутнаха грубо зад завесите най-неочакваната персона. Жрецът се сепна и се изправи.
- Господин....- отне му минута кратка пауза да се досети за фамилията на въпросния - Кид. Не е ли това една грандиозна изненада? Забелязвам, че сте били груб с моите стражи почти толкова, колкото и със самия мен, за да си изпросите подобно пренебрежително отношение от тяхна страна..
sterling-al isidro-
sterling-al isidro-

Брой мнения : 41
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by .sebastian kydd on Пет Фев 07, 2014 10:29 am

Буца беше заседнала в гърлото ми.Не можех да преглътна.Напрежението щеше да ме докара до инфаркт.Трагично , нали?
Но тогава той се усмихна,а усмивката му топла като пухена завивка.Можеше да ме стопли и в най-студените зимни нощи. Преди три години бих убил за  докосването на годеницата ми, а сега когато постави ръката си , докато гледаме някой филм върху бедрото ми имам чувството , че е с гумена ръкавица.Но тя не е виновна.Не е повредена или нещо.Просто ми е гнусна и всеки път , когато я видя гола ми се гади.
Но тук..тази усмивка..този мъж.Не можех да мисля.Бях като пиян , който е забравил къде живее , името си, себе си.Пиян ,но сигурен ,че точно това иска.Човекът срещу него.
Възможно ли е да имаш толкова силно желание за някой , с които си говорил едва един път?Възможно ли е да го сънуваш , а той да те преследва и наяве и насън?Възможно ли е да искаш да усетиш докосването му макар да знаеш, че ще е толкова грубо , че чак ще се парализираш от болка?Но все пак да не забравяме ,че границата между удоволствието и болката е съвсем тънка.
Мислите ми замъгляваха съзнанието ми и бях глътнал езика си,но след секунди се осъзнах и отворих устата си:
-Извинявам се , че бях толкова невъзпитан,но трябва да поговорим за нещо важно.Всъщност , мисля че ще е по-добре, ако останем насаме.Не искам свидетели.- макар в главата ми да прозвуча по един начин в действителност звучеше все едно го заплашвам с убийство и не исках да има наблюдатели.
.sebastian kydd
.sebastian kydd

Брой мнения : 13
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by sterling-al isidro- on Пет Фев 07, 2014 10:43 am

Стерлинг отпрати първо охранниците си, които с недоверие приеха заповедите на жреца и го изгледаха изпод вежди, но напуснаха под строй кадифената шатра. Личната му икономка също добави съмнение и негодувание, щом ал Исидро я прати да направи ново джезве кафе и да сервира някоя от източните глезотии на небцето, които приготвяха в кралската кухня.
- Нека ви уверя, мили ми господин Кид, покушение срещу мен не би било толкова лесно, колкото изглежда във вашите очи и в тези на братовчед ми. Хората имат глупавият навик да забравят неща, които не са им угодни - като това, че отнех живота на господарите си с нож за писма, когато бях едва на седемнайсет. Този вид остриета са неимоверно затъпени, за да не предизвикат нараняване у получателя на кореспонденция, което ги прави почти неизползваеми за подобни цели, но благоговението и силата на Богинята кръжат над мен като лешояд над мърша, колкото и варварско да е това сравнение...  - Стерлинг наля чай от портокалови цветове в чашата на неочаквания си посетител и затегна около себе си колана на сатенения си халат.
- Ще ме простите за оскъдното облекло, но не очаквах вашата, и всъщност, ничия поява днес.. - допълни собствената си чаша, добавяйки в нея оскъдно количество акациев мед и добави:
- Та, след като изпълних условията ви, бихте ли ме просветлили по каква причина точно сте тук?
Появата на плебея бе знамение от неговата покровителка, несъмнено и ал Исидро го прие като дългоочаквания си подарък - свободата от нейното присъствие в ума и тялото му. Планът му, очевидно, щеше да влезе в действие още днес - истински мехлем за изстрадалата му душа, преживяла толкова много, само, за да бъде заробена в някой миризлив палат, смърдящ на тамян и сандалово дърво, в който щеше да изгние до края на дните си, превърнат в покорен, пречупен придатък на уродливия Рашид, на чиито желания щеше да стане роб.
Бе робувал твърде дълго - първо на гърците, сега на родствената си даденост с кралеубиеца...
sterling-al isidro-
sterling-al isidro-

Брой мнения : 41
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by .sebastian kydd on Пет Фев 07, 2014 11:11 am

Това ли беше мястото, където за първи път щях да призная пред себе си и пред някой друг , че харесвам мъже.Да,ето казах го.Олекна ми.Товарът от плещите ми вече го нямаше; бях лек като перце, което свободно се рееше във въздуха.Харесваше ми това чувство.
Следващите няколко думи едвам се отделиха от устните ми.Все едно бях в първи клас и не можех да изрече една правилна дума, да създам изречение ,което да има смисъл.Спрях се и си поех дъх.
Евентуално той щеше да ме изхвърли като мръсно коте,когато разбере , за какво съм му загубил времето.Моите проблеми едва ли го вълнуваха,но не познавах някой, който да знаеш , какво изпитвам аз.Всички мои приятели имаха семейство- жена; деца и т.н.А аз какво имах?Чак сега разбрах, че аз няма да мога да се насладя на това чудо- да имам собствено дете, моя плът и кръв.
Отправих се напред ,но с нужната дистанция и седнах на един стол , гледайки към земята.
-Не знам как да започна.Искам..Ъ..Как да каж..Аз..-поех си въздух и продължих.-Мисля че харесвам мъж.Трябва ми съвет, какво да направя?Как да кажа на всички?
Бях готов всеки момент да му падна на колене и да започна да рева като някое малко момиченце,но нямаше да отива да един мъж като мен да се излага по такъв начин.Не че беше останало нещо от самоуважението и самочувствието ми.
Да признаеш нещо , което винаги си знаел макар и дълбоко потдискал беше доста трудно.
.sebastian kydd
.sebastian kydd

Брой мнения : 13
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by sterling-al isidro- on Пет Фев 07, 2014 11:29 am

Стерлинг подпря брадичка на сгънатата си в юмрук длан и започна да изследва мъжът пред себе си така, както един антрополог подобаващо се отдава на търсенето на отговори в нечии тленни останки в праха.
Прахта, знаеше жреца, бе свещен. Тя даваше живот на всичко що диша и при нея то се връщаше. Тя бе онова, което ни обръща в смъртта,вместо прегръдките  на най-близкия. Беше онова,от което се раждаха огнените криле на феникса, за да полети той към новия си живот.
Той искаше да бъде феникс. Не някакъв си скорец...
Скорците не живееха вечно и не бяха повод за адмирации. Бяха просто пилета, които гледаха света иззад златната си клетка. А фениксът, него никоя клетка не можеше да го пороби.
- И защо мислите, че аз бих могъл да ви помогна в това ваше прераждащо начинание? - с тези думи дойде и осъзнаването, което до сега бе било скрито от неговият,иначе всевиждащ, взор. Ал Исидро разбра, че и Себастиан, също като него бленуваше да се отърве от старото си битие, да съблече предразсъдъците си, да намери онова парченце, което завършваше пъзела на личното му самоизграждане и превръщаше в дишащ шедьовър.
Е,  да признаеш, че си обратен, по неговите стандарти не беше толкова жизнеотвърждаващо, колкото това да снемеш от плещите си божествената натовареност, но беше стъпка в правилната посока.
Отпи от чая си със задълбочен поглед, насочен към близкото бъдеще.
- Бих ви помогнал, господин Кид, но самият аз никога не съм съм се намирал в подобна неволя. - отвърна той, все още погълнат от симулативно създадения си транс. - Затова едва ли мога да дам адекватен отговор, но пък можете да запитате Богинята... Всяка последна събота от месеца свещената служба е отворена за граждани и те могат да се докоснат до божествената мъдрост.
sterling-al isidro-
sterling-al isidro-

Брой мнения : 41
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by .sebastian kydd on Съб Фев 08, 2014 12:32 pm

Не исках да продължавам с тези мисли.Най-добре за мен бе да се прибера вкъщи и да продължа нормалния си живот,но това не беше вече възможно.Бях пленен от самото начало от неговата същност.Исках да опитам неговите меки устни и да потъна в прегръдката му.
Станах от така удобното място и се запътих право към него.Той беше обърнат с  гръб.Първоначално се спрях , защото не знаех, каква може да бъде неговата реакция.Хванах го за рамото и го обърках към мен.Не се спрях, защото ако го бях направил щях да се откажа.Слях неговите устни с моите.Усещането беше прекрасно.Имах чувство, че за пръв път се целувам през целия си живот.
-Извинявай, че го направих.Не знам ,какво ми става.
-още не бях си поел дъх и бях готов за още една доза от него.Исках още и още.Но не посмях.Бях прекалил.
"Какво ми става?Какво ми става?Какво ми става?"
В момента бях едно крехко същество.Чувствах се толкова малък като мравка и живота бе една огромна обувка готова да ме смачка.
-Мисля че ще е по-добре , ако си тръгна.
.sebastian kydd
.sebastian kydd

Брой мнения : 13
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by sterling-al isidro- on Съб Фев 08, 2014 1:21 pm

Стерлинг трябваше да бъде пълен наивник, за да не предположи, че съвсем случайно споменатия мъж от Себастиан не бе самият той. Но не можеше да вини клетия мъж, че не бе по-изобретателен в действията си, нали му беше за пръв път, а ал Исидро, можеше да се каже, имаше заветен опит в обясненията в любов. Бе на съвсем непреклонната възраст от петнайсет години, когато осъзна, че физически бе облагодетелстван от Богинята и природата, които го бяха дарили с нещо, което караше жените да се настървяват, а мъжете да оглупяват. Дори златото не би могло да манипулира така лесно пионките, които съдбата му предоставяше, както това правеше свенливият му поглед или пеперудената му усмивка. Още повече, притежаваше интелигентност, която му превръщаше красотата в най-силното му оръжие. В началото, в юношеските му години тези му качества караха съседския син да пренася тухли в един горещ,августовски следобед... Сега, те щях да го избавят от затвора му.
Отдръпна се внимателно от обятията на Себастиан, който почти трепереше, залят от цунами от адреналин и угризения.
- Господин Кид, предполагам знаете, че аз съм жрец на Богинята и това ми забранява каквито и да било интимни контакти... Вие сте очарователен младеж и ако не се намирах в такова деликатно положение, вероятно бих отвърнал на желанието ви за близост, но боя се, че в сегашния момент това е невъзможно. - отвърна Стерлинг, припърхвайки с мигли.
- От друга страна, бих желал да съм във вашата приятна и разтоварваща компания по-често. Може би, дори ще успея да ви помогна в търсенето на сродна душа... Все пак, Богинята чертае съдбата ви по неведоми пътища. Съжалявам вашия свят, държа да отбележа... В моя, на изток, любовта не познава граници и никой не би се възмутил на това, че вашата душа се е доближила до нечия, принадлежаща на човек от вашия пол... Но при вас царстват предразсъдъците, което е наистина много жалко...
sterling-al isidro-
sterling-al isidro-

Брой мнения : 41
Join date : 26.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Казармите на Черната милиция Empty Re: Казармите на Черната милиция

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите