× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход

Забравих си паролата!

× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Нед Яну 26, 2014 10:39 am



I need a favor... (Jack and Sephora.)

Go down

I need a favor... (Jack and Sephora.) Empty I need a favor... (Jack and Sephora.)

Писане by .Jack. on Чет Яну 23, 2014 8:20 pm

-Друга работа нямате ли си?!
Групичката в края на улицата се разбягаха като подгонени от глутница кучета, а всъщност Джак беше сам. Останалите от съгледвачите, които трябваше да го придружават по време на нощната смяна се бяха отбили за по питие и работата бе подложила цялата си тежест върху неговите рамене. Не че не искаше и той да се отпусне на удобните столове, в някой приятен и топъл бар и да затопли цялото си същество с някое огнено питие, но не можеше. Не можеше да си позволи лукса да мисли за нещо друго освен за работа, защото тогава ставаше страшно.
Когато всички изчезнаха по канавките наоколо, мъжът продължи надолу все едно нищо не се бе случило. Едва ли бяха някакви издирвани престъпници или кой знае каква заплаха за монархията. Затова и не им обърна кой знае колко внимание. Не беше в състояние или в настроение да се занимава с глупости. Просто искаше да дочака утрото и да се прибере в скапания си апартамент. Да глътне редовните си хапчета вече, за да може да потъне в безсънен сън или по-точно състоянието, в което организмът му попадаше, за да получи поне малко почивка. Трудно това можеше да се нарече сън, но нека го оставим така.
Побъркваше го мисълта, че не можеше да се изправи лице в лице с похитителя на децата му и да воюва за тях. Искаше да ги види, да ги прегърне, да се увери, че са добре. А вместо това, крачеше в студа из тъмни улички играейки ролята на полицай за един узурпатор. Усети как пръстите му се бяха свили в юмрук и трепкаха леко. Просто искаше да прибере децата си, но това оправдаваше ли всичките му действия?
Да. Нямаше и капка съмнение в това. Щеше да направи каквото беше по силите му, за да бъдат отново в прегръдките му.
Нещо го откъсна от мислите му. Сянка? Звук? Комбинация от двете? Не беше сигурен, но важното бе, че имаше чувството, че някой се опитва да прикрие присъствието си и успяваше. Едва ли не кожата му се наежи и през ума му мина идеята какво може да докара такъв ефект. Силно се надяваше да греши, но въпреки това ръката му трепна към оръжието му.
.Jack.
.Jack.

Брой мнения : 8
Join date : 18.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

I need a favor... (Jack and Sephora.) Empty Re: I need a favor... (Jack and Sephora.)

Писане by sephora. on Чет Яну 23, 2014 10:01 pm

Мрачните улици бяха опасни… Всъщност улиците отдавна бяха опасни и то не само през нощта. Сепфора не оправдаваше действията на узурпатора, но пролятата кръв според нея бе достатъчна. Все още я виждаше под краката си, дори когато улиците бяха почистени, а алената течност отдавна бе потънала надълбоко там, където имаше пръст или трева. Тя никога не чуваше тишината, а понякога имаше нужда от това. Виковете, металния звън, заговорите бяха непрестанен поток от мисли, който я тероризираше, но тя далеч не бе слаба. Може би бе по-отстъпчива от братята си, по-крехка и умееше да види малките парчета от големия пъзел. Не разбираше техните мотиви, но може би такива трябваше да бъдат. Животът би бил скучен, ако и тримата имаха един и същ идеал и все пак не можеше да оправдае и тях. Не можеше и да стои в неведение. Ако двамата имаха някакви планове, то тя трябваше да ги знае, за да им се противопостави. Борбата на два фронта бе изтощителна, но целта оправдаваше средствата, а нейната едничка цел бе да запази мира. Веднъж завинаги искаше да изкрещи „достатъчно“, но като че ли всеки път когато им го кажеше, те не я чуваха. Не знаеше на какво да го отдаде, но най-логично бе да предположи, че и двамата приемаха, че липсваше място за жена на тази бойна сцена на идеали. Е, Сепфора възнамеряваше да ги обори, но затова имаше нужда от план. Не можеше да се бори срещу двамата едновременно, затова предпочиташе да елиминира враговете един по един, започвайки от по-малката вреда. Като се замисли човек… Тя воюваше на три фронта – против братята си и против строгия режим на узурпатора. Да, не оправдаваше действията му, но и не приемаше начинът му за запазване на властта. Колко хора бе нужно да намерят смъртта си, за да се радва той на новия си пост?
Вървеше право към улиците, които бяха под нощен патрул в момента. Съзнаваше това, както съзнаваше и че асфалта е хладен или че съвсем не се вписваше в обстановката. Тя приличаше на привидение в белите си дрехи, които я издаваха, и особено с босите крака, по които в момента полепваха кал и сухи листа. Това бе нещо нормално за божество като нея, но не и за такова, което искаше да се слее с тълпата, за да постигне целта си. Спря се подплашена от нечии стъпки. Сградите ги караха да кънтят и звучаха като повече от един чифт, но спряха и това я наведе на мисълта, че е само един. Един патрулиращ, нейната мишена и все пак се разколеба за момент, прилепила гръб към стената на една от сградите.
- Аз… - бе готова да каже, че идва с мир, но това бе прекалено в неин стил и съвсем не фраза, която човек би използвал при такива условия. – Изгубих се.
Не беше добра лъжкиня, знаеше го и все пак опита да го излъже. Може пък да не бе от чак толкова бдителните…
sephora.
sephora.
Admin

Брой мнения : 25
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

I need a favor... (Jack and Sephora.) Empty Re: I need a favor... (Jack and Sephora.)

Писане by .Jack. on Съб Яну 25, 2014 4:19 pm

Беше прекарал достатъчно години в този проклет град, за да знае кога някой го лъжа, а също така да знае, когато нещо не е напълно наред със събеседника му. Джак въздъхна, когато видя невъоръжената жена и ръката му леко се отпусна, оставяйки идеята за самозащита да се изплъзне от главата му поне за сега. Не бе видял или чул, или усетил друго присъствие и за сега прецени, че и двамата са в безопасност.
Отново огледа жената пред него и през мислите му препуснаха безброй идеи каква същност беше нейната история, но колкото и безумни да бяха повечето от тях, никоя дори не се приближи до истината. Нямаше как просто да се е загубила, но пък от друга страна той нямаше доказателство, за да я обори. Затова просто трябваше да се престори, че ѝ вярва и да я придружи до по-приятелски настроен кът на града, ако въобще беше останал такъв.
Смъкна якето си и се приближи към непознатата. Това, че го лъжеше право в очите без да ѝ трепне окото не означаваше, че щеше да я остави да премръзне в една пуста улица. Колкото и да искаше да се бе превърнал в коравосърдечен негодник, все още не можеше да накара съществото си да действа по този начин. Поднесе якето към нея, но така и не си направи труда да се усмихне.
-Вземете, сигурно премръзвате. Хайде, ще Ви помогна отново да намерите пътя си.
Радваше се, че поне той бе попаднал на нея. Дори да беше някой друг от Черната милиция едва ли щеше да е толкова откликващ на призив за помощ. Хората ставаха все по-брутални и безмилостни с всеки изминал ден. А когато пред някой жаден за мъст, кръв или просто побеснял мъж се изправи красива жена като тази, която изглеждаше толкова беззащитна, което може би бе просто фасада… нещата едва ли щяха да завършат с щастлив край. И всичко отново щеше да бъде потулено или въобще нямаше да се разбере какво точно се бе случило в тези тъмни улички.
Ненавиждаше този начин на живот, но времето като че ли го налагаше.
-На къде сте се запътила?
.Jack.
.Jack.

Брой мнения : 8
Join date : 18.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

I need a favor... (Jack and Sephora.) Empty Re: I need a favor... (Jack and Sephora.)

Писане by sephora. on Съб Яну 25, 2014 7:04 pm

Той не ѝ повярва. Разбра го погледа му, но съдейки по последвалите му думи явно не бе особено заинтересован от нея, че да попита какво наистина се въртеше из главата ѝ. Тя никога не излизаше на улиците без защита, но пък винаги изглеждаше именно беззащитна. Сигурно тайната се криеше в природата ѝ, в добронамереността и отзивчивия характер. Сепфора се сви след като якето се отпусна върху раменете ѝ, въпреки че не усещаше студа. Нямаше нужда от тази дреха и вероятно в момента непознатия изпитваше по-голяма нужда от нея, но реши да не упорства, да не разкрива все още, че далеч не е изгубената и изплашена девойка, за която се представяше. Може и да не бе добра в лъжите, но я биваше с ролите…
- Ти не ми вярваш… - констатира, нарушавайки мълчанието, загнездило се помежду им, докато вървяха, и вдигна поглед към него. – Защо тогава прие да ми помогнеш?
Всеки друг на негово място би се изсмял на нейните думи или пък би ги приел като отправена покана да се възползват от нея. Не че би им позволила, но те се отказваха едва когато срещнеха очи в очи късата кама, която сега бе скрита под дрехите ѝ. Не изпитваше желание да задава повече въпроси, никога не бе била от особено разговорливите. Вярваше, че именно думите са първопричината за множеството спорове сред хората, а ако само отделяха по секунда, за да огледат опонента и да се поставят на негово положение. В момента тя правеше точно това. По-скоро искаше да прецени дали може да му има доверие, но откри много повече от това. Самата отзивчивост и внимателност подсказваха, че не отрепка като повечето в милицията. Те като че ли бяха избирани според своята жестокост и безчовечност, все едно бруталността и липсата на морал бяха определяща роля. Не разбираше как човек като него е попаднал в тези среди или ако бе запитан дали желае да се присъедини към този маскарад – как въобще бе казал „да“.
- Искам да стигна до щаба на Черната милиция. Бих искала да отправя една покана към нейните представители. – каза, когато стигнаха до края на улицата и се спря внезапно. Всъщност нямаше дори да стигне до там, защото бе избрала човека, на който може да се довери. Не се знаеше дали щеше да има втори или трети като него, ако евентуално стигнеха до там, но доколкото бе проучила въпроса преди да направи първата крачка към осъществяването на своята идея, шансовете бяха нищожни. - Нужен ми е доверен човек в тези среди. Някой, който няма нищо против да се противопостави до известна степен на нейните правила и режима, който подкрепя.
sephora.
sephora.
Admin

Брой мнения : 25
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

I need a favor... (Jack and Sephora.) Empty Re: I need a favor... (Jack and Sephora.)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите