× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход

Забравих си паролата!

× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Нед Яну 26, 2014 10:39 am



Death Becomes Her...

Go down

Death Becomes Her... Empty Death Becomes Her...

Писане by Киара on Сря Фев 05, 2014 3:34 am

Death Becomes Her... 7c483551-0088-41e3-9da6-788ebb9a45a9_zps72469dab

Име: Kиара Блекхарт /Ksenia Solo/
Години: 18
Раса: Некромансър

“This  thing of darkness I...
...Acknowledge mine.”

- Ако някога, някой ми беше казал, че ще се озова в ситуация като тази със сигурност щях да му се изсмея и щях да отрека възможността съдбата да се подиграе така грубо със съществуването ми... Уви, щях много да сгреша, защото ето ме тук днес бореща се да оцеля, а от безгрижният ми и щастлив живот няма и следа...
Но може би трябва да се върнем малко назад, за да разбереш за какво изобщо говоря...
Може и да не изглежда така от вида ми сега, но всъщност съм родена в благородническо семейство. Родителите ми бяха видни магове от кулите и като такива, не само че бяха много уважавани, но и много богати. По времето когато аз се родих обаче, те спряха да практикуват, за да могат да ангажират цялото си време с грижи за мен.  Ако сега в главата ти се върти мисълта  „какви всеотдайни родители“  - то си напълно прав! Те бяха именно такива, бяха готови да жертват всичко, само за да ми осигурят един добър живот. Жалко, че жертвите им отидоха напразно... но както и да е, да се върнем на историята.
Както се досещаш, детството ми беше истинска приказка – нямах никакви проблеми, бях обичана и обгрижвана и всичко беше почти идеално. Чудиш се защо „почти“, след като никога нищо не ми е липсвало? Е, ако няма някоя малка пукнатина, няма да е реално, не мислиш ли? *момичето вдигна глава и погледна към утринното небе с усмивка, след което продължи, сякаш не е спирала*  Тази пукнатина в моят свят беше, че родителите ми не искаха да имам нищо общо с магията. Вероятно щеше да е лесно, ако не бях дъщеря на двама изключително силни магьосници, но като такава това се оказа изключително трудно. За малко дете е сложно да контролира дарбите си, затова те се появяваха във всеки един удобен момент. Родителите ми наистина мразеха този факт и се опитваха да държат силите ми под контрол, но за да утоля моето любопитство, аз винаги намирах начин да се измъкна изпод зорките им погледи и да експериментирам или да се промъкна тайно в семейната библиотека и да чета с часове книгите със заклинания. Малко по малко се научих да контролирам силите си и те започнаха да се проявяват по-рядко, заради което родителите ми сметнаха, че най-после са успяли да ги подтиснат. Те естествено грешаха, но заради това ми дадоха повече свобода, което за мен беше повече от идеално. Започнах да се упражнявам дори повече, започнах да чета по-сложни книги, а после и тези, за които се считаше, че са забранени.  Винаги съм била прекалено любопитна, прекалено алчна за знание,  нещо което повечето намираха за недостатък, но аз бях твърде малка за да разбера тяхното притеснение. Светът ми трябваше да се преобърне, за да осъзная, че със знанието идват и много отговорности...
Повратната точка, която разби иначе перфектният ми живот беше когато Крал Николай беше свален от престола. Всъщност беше малко по-късно, но това беше искрата, която доведе до последвалите събития...
Родителите ми живееха откъснато от света, след като бяха напуснали кулите, затова и разбрахме за случилото се по-късно. Само ако бяхаме разбрали по-рано, може би изходът щеше да е съвсем друг, но това няма голямо значение сега, нали..?. Когато разбра, баща ми освободи целият персонал и  прати всички да си ходят с достатъчно злато за следващите няколко месеца и започна да подготвя всичко и за нашето заминаване. Но както казах бяхме закъсняли...
В денят преди да заминем, на врата се появи отряд от черната милиция, които дойдоха да възложат задача на родителите ми. Те трябваше да заловят или убият стар техен приятел, маг от кулите и естествено отказът не беше опция. Това, което те незнаеха е, че майка ми и баща ми бяха дали негласен обет никога да не използват магия, особенно с цел насилие, и който те нарушиха само няколко минути по-късно, когато моето присъствие в стаята беше открито.  Всичко се случи много бързо и дори сега когато се върна назад в спомените си, виждам всичко като в мъгла. Дори не разбрах кога до мен се беше приближил един едър мъж от милицията... Осъзнах какво се случва едва когато усетих студът от допира на големият остър нож върху вратът си, а после и тънката топла струйка кръв, която се стече надолу към ключицата ми.  После всичко стана за секунди... Без да дадът възможност на черната милиция да преговарят с мен като залог, родителите ми концентрираха всичките си сили в това да ме защитят, но докато тяхното внимание беше насочено към мен, те станаха уязвими...  Мъжът, който ме държеше изхвърча няколко метра назад и падна зад бюрото, но в същият този момент меч прониза майка ми през корема. Тя се свлече на място и закашля кръв. Това беше първият път, в който виждах как умира човек и как душата му малко по малко го напуска. Баща ми на свой ред побесня. От устата му започна да излиза пяна докато сипеше смъртоносни проклятия, но отново беше закъснял. Само след няколко секунди и него го сполетя същата съдба като майка ми, но в този момент яростта му му даваше сила да продължи. В яростта си уби двама от отряда, преди командира им да замахме примерено с меча си право през врата му. Беше толкова бърз и толкова точен, че за секунда главата на баща ми си остана на мястото, сякаш не беше откъсната... и после с тъп и глух звук падна на пода.
И тогава времето спря. Е, не че наистина спря, но на мен ми се стори като цяла вечност. Цяла вечност, в която в сърцето ми се образува вихър от чувства – страх, ужас, гняв, тъга – имаше от всичко по малко... и после нищо... Сърцето ми се успокои, дишането ми се нормализира – страшничко нали...? Туко що бях видяла как убиват единствените ми близки, а не крещях и не плачех. Поне всички от черната милиция го сметнаха за странно, прекалено странно и бяха прави. Истината е, че аз много добре знаех какво ще се случи и затова успях да запазя хладнокръвие...
В навечерието когато навършвах 16 години се случи нещо. Беше странно и почти нереално, но видях как майка ми ми поднася подаръка – красива малка кама с орнаменти по дръжката и семейният ни герб от едната страна. Реших, че съм сънувала или поне мислех че съм, докато това не се случи наистина. Точно същото както във видението ми. Когато им казах какво е станало, родителите ми се спогледаха тревожно и ме накараха да обещая, че ще им кажа ако това се повтори. Аз естествено, не го направих. Не исках отново да ограничат свободата ми, затова дълго се преструвах, че нищо повече не се е случило, а в действителност виденията ми станаха все по-чести и по-чести. Седмица преди да се случи трагедията вече бяхме останали само ние тримата и аз отново имах един от тези проблясъци. Веднага им казах какво съм видяла, но проблемът е, че те не идват с точни указания кога и как ще се случи нещо, в началото те са просто безсмислени и объркани образи, безмълвни сцени или просто звук... Разбрах, че е дошъл моментът, едва когато чух почукването по вратата, но както повторих няколко пъти – беше късно... Късно да променя съдбата... ако изобщо някога съм имала тази опция...
Но как мислиш, че прекарах последната седмица, след като видях какво ще се случи? Естествено, подготвях се за най-лошият възможен сценарий.  Вече бях виждала изходът, затова знаех че ще открия това, което търся в прашните стари книги скрити на най-високият рафт в библиотеката. Там баща ми държеше забранената литера или иначе казано - книгите за черна магия. Там беше и заклинанието, което търсех – то изтегляше душите на хората от телата им докато все още бяха живи и превръщаше телата в пепел. През тази семица го препрочетох хиляди пъти и го тествах на практика първо върху дребни животни, а след това и върху цялото стадо овце, което притежавахме...
Затова  в онзи ден, направих всичко точно както по-време на упражненията  ми и наблюдавах с усмивка как ужасените погледи на войниците бавно угасват, докато животът им си отиваше от тях...  Ще бъде лъжа ако кажа, че не се наслаждавах на всяка секунда, но именно заради тази наслада нещо убягна от погледа ми и допуснах грешка...
Бях преценила, че нямам много време преди следващият отряд да дойде, затова веднага погребах телата на родителите си – нямах време да им отдам почит подобаващо, но не можех да ги оставя да гният с боклука. После прегледах багажа си и без да се обръщам назад си тръгнах от там... Естествено вече бях планирала какво ще направя и накъде да тръгна, единственното което не бях предвидила беше падналият в безсъзнание войник от милицията. Предполагам, че бях прекалено развълнувана и забравих за този, който ме хвана и когото баща ми запрати зад голямото си махагоново бюро. Благодарение на тази моя грешка се превърнах в бегълка от „закона“ с прилична награда за главата ми...
От тогава измина много време, а аз продължавам да оставям трупове след  себе си, но някой ден ще ги върна. Щом стигна ще върна всички до един! Само трябва да намеря Руфъс Найтшейд!
Отегчих ли те? Съжалявам, предполагам, че не ти се слушаха всичките тези глупости за трагичната история на една непозната...
*момичето погледна към малкият дъждовник в ръката си и прокара показалеца си по мекото му тяло, след което доближи дланта си до земята*  Искаш си свободата нали? Ето върви преди да съм те убила, за това че знаеш тайната ми...
*прошепна Киара, а малкият дъждовник пропълзя от ръката й на земята и сякаш доловил нещо в тона й, се зарови в пясъка*

“Now I want
Spirits to enforce, art to enchant;
And my ending is despair,
Unless I be relieved by prayer”
Киара
Киара

Брой мнения : 2
Join date : 05.02.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Death Becomes Her... Empty Re: Death Becomes Her...

Писане by - damaris. on Сря Фев 05, 2014 6:08 am

Добре дошла!

_________________
I'm just the god of everything else
I put holes in everything else."New God Flow," fuck everything elseA hot temper, matched with a cold killer I came aboard for more than just to rhyme with him
Death Becomes Her... Tumblr_mzuqppyU0g1suzvtso3_250
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите