× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход
× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 23, на Вто Юни 02, 2020 7:25 am
My life is a cliche.
2 posters
Страница 1 от 1
My life is a cliche.
Емалайн Никол Смит. Осемнадесет годишна. Възможно най-нормалната и скучна личност, която може да съществува. Родена и израснала в Адро. Част от Миротворците, но поради причини, които ще се изяснят по-късно, в момента се намира при Отмъстителите.
Chloe Moretz
Не ви ли омръзна от клишетата?
На мен да.
Не е лесно да живееш в свят, в който повечето ценности са някакъв далечен и забравен мит. История, която родителите разказват на децата си като приказка за лека нощ. Пълни глупости, в които вече никой не вярва. Няма мисъл изобщо да говорим за възпитание, добродетели и подобни неща, които никой не притежава във век изпълнен с клишета и фалш. Наистина ли е нужно да ви разказвам за себе си? Не мисля че има смисъл, предвид факта че дори не знам коя съм. И как бих могла, когато през всичките ми съзнателни години някой упорито ми натякваше мнението си и ме водеше по пътеки, през които аз не исках да преминавам. Един глас непрекъснато ми повтаряше - Това е правилно, а това не. Трябва да го направиш така, а не така. Трябва да бъдеш тази, а не тази. Бъди добро момиче, не допускай никого до себе си. И така нататък, и така нататък. Омръзна ми. Усещам този натиск високо в гърлото си, достигнал е своя предел, но въпреки това няма какво да направя. Това е свят, в който се примиряваш с обстоятелствата и играеш ролята, която ти е отредена. Не, не тази която Бог ти е отредил, ако той изобщо съществува, а тази която родителите ти дадат.
Живота ми е такова клише.
Може ли да бъде по предвидим от този. Вероятно не. Съдбата ми бе написана още дори преди да съм била планувана. Сякаш от първото проплакване знаех точно каква ще бъда, и каква трябва да бъда. Знаех как точно да се държа, какво да говоря и какво да правя. Не, че се изискваше някаква философия в това да си държа езика зад зъбите и да отварям уста само когато го изискат от мен, или пък имаше нещо трудно в това да седя в ъгъла и просто безмълвно да наблюдавам чакайки някаква заповед. Е, писателката на моята съдба, определено не създаваше най-вълнуващият си бестселър. За Бога, та тя дори не можеше да пише добре. Писателката на моята съдба бе собствената ми майка и съм напълно убедена, че някога е правила черни магии само и само за да ѝ се дори момиче.
Защото да имаш момиче ти отваря доста врати, най-вече ако успееш да я запазиш чиста и недокосната достатъчно дълго време. Ако успееш да ѝ внедриш някакви болни ценности, които нямаха никаква логика. Все пак живеейки в толкова покварен век си беше чиста изненада да попаднеш на непокварено момиче. Точно те бяха най-ценната монета, а майка ми се беше постарала да ме превърне в най-успешния си коз.
Аз бях нейната позлатена разменна монета. Лъскава и чиста.
Вероятно никога няма да забравя деня, в който напуснах дома си. Майка ми най-накрая размени своята момента, но така и не разбрах какво получи в замяна. Трябва да е било нещо голямо, щом реши да се лиши от собствената си дъщеря за да го получи. Напуснах родния си дом, напуснах обществото, което се опитваше да възцари мир в свят погълнат от болни амбиции, война и мъгла. Напуснах го и се озовах някъде, където ме беше страх да говоря. Където тялото ми непрекъснато бе побивано от неприятни тръпки. Общество, което желаеше мъст, което искаше кръв и битка. Така приключи историята ми като лъскава монета, за да започне новата, в която аз бях нечия робиня.
Emelyne.- Брой мнения : 4
Join date : 19.01.2014
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Фев 17, 2014 7:44 pm by Alina Grace
» help get away from myself:rp другарче
Нед Фев 16, 2014 1:25 pm by Natalie Johnson
» Казармите на Черната милиция
Съб Фев 08, 2014 1:21 pm by sterling-al isidro-
» NEW GOD FLOW: СПАМ
Съб Фев 08, 2014 12:15 pm by .sebastian kydd
» Стриптийз бар Candy
Чет Фев 06, 2014 11:22 pm by Киара
» Death Becomes Her...
Сря Фев 05, 2014 6:08 am by - damaris.
» I'm waking up to ash and dust, I wipe my brow and I sweat my rust. I'm breathing in the chemicals.
Вто Фев 04, 2014 12:58 pm by - damaris.
» he's not bleeding on the ballroom floor just for the attention. cause that's just ridiculously odd: балната зала
Пон Фев 03, 2014 1:45 pm by .sebastian kydd
» friends:сприятеляване
Сря Яну 29, 2014 6:22 pm by Natalie Johnson