× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход
× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 23, на Вто Юни 02, 2020 7:25 am
Today you are one, tomorrow another... Lorain Moor
2 posters
Страница 1 от 1
Today you are one, tomorrow another... Lorain Moor
Loraine Moor | 23 | Недосегаема | Natalie Dormer
Имате ли представа какво е да заспиш един и да се събудиш съвсем друг? Не, нямам предвид загуба на паметта или някакъв друг недъг в мозъчната кутия. Става въпрос за нещо много по – просто, но нека започнем от начало, за да се разясни на всички и няма объркване.
Да израснеш в свят на разкош и блясък… Мечтата на всяко едно момиче. Е, Лора бе получила точно това. Родена в богат род, намиращ се в близки отношения с краля, тя бе отгледана в най-добрите условия. Бе обличана като принцеса и бе присъствала на балове и всякакви подобни мероприятия. Беше забавно… първите няколко години. Но обществото, към което принадлежеше тя ѝ налагаше окови, който щеше да носи до живот, а какво жадува една млада душа най-много – свобода.
Свободата, обаче, за Лора бе само една мечта, едно желание, което никога нямаше да се осъществи. Тя беше просто за показ и си оставаше в клетката с никакъв изход. Съвсем скоро щяха да я омъжат и от нея нямаше да се изисква нищо повече от това да си отглежда децата и да се наслаждава на живота си. Да, но подобно бездействие не беше в кръвта на госпожица Уайтмор. Веднъж надживяла годините на принцеса, бяха дошли годините на романи. Романи пълнещи главата ѝ с глупости по мнение на майка ѝ. Глупости като самостоятелност и приключения, които най-безцеремонно ѝ бяха забранени. Това само по себе си ги правеше толкова по-примамливи.
Баща ѝ ѝ бе позволил да взима уроци по езда и фехтовка, но това бе всичко. Всичко останало бяха чаени партита и поддържане на фасадата на истинска дама – кротка и мила като агънце. До бунта. Тогава всичко бе отишло по дяволите. Кралят беше паднал, а на негово място бе застанал узурпатор, който жадуваше властта. Семейството ѝ бе попаднало в разгара на битката и всички бяха загинали. Едно момиче бе закарано в болница все още дишащо, но на прага на смъртта.
Една седмица. Толкова ѝ бе трябвало да се събуди от кома. Една седмица и всичко като че ли бе утихнало. Но всъщност бе точно обратното. Нов крал, а срещу него изправени три божества, всяко със собствена армия, със собствени идеали. А тя… тя бе свободна. Не принадлежеше към нищо. Хората като че ли бяха забравили въобще за съществуването ѝ, а нея това я устройваше напълно.
Може би заради състоянието си по време на пробуждането на божествата, Лора не бе попаднала под магическото им влияние и не принадлежеше към никоя от групите им. Най –после бе получила свободата, която винаги изглеждаше на светове от нея. Веднъж изписана от болницата, тя смени името си на Лорейн Мур и загърби миналото си, погребвайки завинаги Лора Уайрмор.
Loraine Moor- Брой мнения : 4
Join date : 23.01.2014
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Фев 17, 2014 7:44 pm by Alina Grace
» help get away from myself:rp другарче
Нед Фев 16, 2014 1:25 pm by Natalie Johnson
» Казармите на Черната милиция
Съб Фев 08, 2014 1:21 pm by sterling-al isidro-
» NEW GOD FLOW: СПАМ
Съб Фев 08, 2014 12:15 pm by .sebastian kydd
» Стриптийз бар Candy
Чет Фев 06, 2014 11:22 pm by Киара
» Death Becomes Her...
Сря Фев 05, 2014 6:08 am by - damaris.
» I'm waking up to ash and dust, I wipe my brow and I sweat my rust. I'm breathing in the chemicals.
Вто Фев 04, 2014 12:58 pm by - damaris.
» he's not bleeding on the ballroom floor just for the attention. cause that's just ridiculously odd: балната зала
Пон Фев 03, 2014 1:45 pm by .sebastian kydd
» friends:сприятеляване
Сря Яну 29, 2014 6:22 pm by Natalie Johnson