× историята ×Адро бе едно обикновено планинско градче, сгушено в сините, заскрежени хребети, вълнувано от потайни студени ветрове, слизащи от непристъпните върхове нощем.В планинските дебри се криеше пещера, скрита зад малинаци и розови храсти. Една нощ мрачния масив оживя. Небесата се обагриха в пурпурно, а звездите угаснаха. Печално запя северняка.
Вход

Забравих си паролата!

× старите богове ×Пролятата монаршеска кръв събуди, онова, което спеше в планините на Адро.В пещерата от векове спяха три легенди, застинали във времето в гранитна статуя. Преданията, с които някога старците хранеха своите внуци бяха вече будни. Онова, което людете считаха за езическо поверие бе придобило съвсем реални и плътски форми. Първо от летаргията се надигна Немесис, горящ от нестишимата нужда от възмездие. Последва го Дамарис -жаждата справедливата и нужна революция, сетне се пробуди и Сепфора- тихото примирени и опрощение.
Latest topics
×диктаторът×Двореца се тресеше от злокобен глъч. Песента на неуморни шпаги звънеше из коридорите, гръмовните баритони на пушките разклащаха кристалните полилеи.От тронната зала се донесе сподавен крик и царската кръв потече по белия мрамор, вплитайки се в жилките му, пробивайки чак до земните недра. Алдред-Ал Ноар победоносно се отпусна върху окървавения престол с въздишка.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Нед Яну 26, 2014 10:39 am



Don't tell me the moon is shining; show me the glint of light on broken glass. ; Io Darius.

Go down

Don't tell me the moon is shining; show me the glint of light on broken glass. ; Io Darius.  Empty Don't tell me the moon is shining; show me the glint of light on broken glass. ; Io Darius.

Писане by Io. on Съб Яну 18, 2014 12:30 pm

И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички живи и мъртви шумове освен постоянното пукане на панелите като кости на изстиващ мъртвец. Винаги в такива мигове ме обхваща нелепото чувство за някакво едва доловимо дихание на хищно животно, но толкова близко и плътно, сякаш съм в огромната му уста.Колко болка може да понесе човешкото сърце? Колко трябва да си сломен за да кажеш - 'Стига ми е.. нека някой друг поеме щафетата.'. Живота е едно толкова нестабилно нещо,нещо което можеш да прик;ючиш по свое желание когато си прекалено наранен,самотен.. когато не искаш да се бориш повече,защото вълните на морето не спират да се бият срещу теб без капка милост.  Един ден правиш планове за сватба ,за едно ново начало,а на следващия.. на следващия трябва да посетиш едно много тъжно и мрачно място с по две цветенца в ръка ,да наблюдаваш болезнено  и безмълвно как един живот си бе отишъл и само тялото на войника борил се ,но не намерил смисъл да продължи ,лежеше спокойно ,засипвано от хиляди цветя и сълзи ,които всички ронеха. Йо никога не бе понасяла смъртта,нито пък идеята за нея,все си мислеше,че живота ще е благосклонен към нея и че няма толкова бързо да отнема познатите й. Не познаваше  баща си,но за сметка  на това един семеен приятел ,които винаги е бил влюбен в майка й идваше често у дома им заедно със синът им Тран и често се правеха на щастливо семейство. Тя беше адски близка с Тран ,които бе с няколко години по-голям от нея. Той бе нещо като неин пазител - в неговите прегръдки се чувстваше недосегаема ,мислеше си ,че той е направен от желязо,че и него никой не можеше да нарани. Не знаеше кога точно тези детски чувства бяха прераснали в една искрена и много болезнена любов. Тя даваше всичко за него,бе от този тип глупашка любов ,която оставаше в сърцето ти чак до края. Когато навършил пълнолетие бил пратен от баща му да бъде част от кралската стажа,тъй като това била семейна традиция и двамата започнали да се срещат по-рядко,ала любовта им само нараснала. Тя била искрено,невинно момиче,което се радвало на живота,което се опитвало да бъде позитивно,което смятало че никога не би отнело живот. Ала след една много грозна ,предателска случка в която животът на любимия й бил отнeт,това момиче си отишло завинаги ,отишло си заедно с нейния любим. Йо се превърнала в сянка,една много ядосана сянка която постоянно искала отмъщение   и споменът за любимия й никoгa не я напуснал. Станала последовател на Немесис и окончателно скъсала с добрия си имидж.
Io Darius + 20 years old + Avenger
robb stark
Io.
Io.

Брой мнения : 5
Join date : 18.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Don't tell me the moon is shining; show me the glint of light on broken glass. ; Io Darius.  Empty Re: Don't tell me the moon is shining; show me the glint of light on broken glass. ; Io Darius.

Писане by - damaris. on Съб Яну 18, 2014 12:39 pm

Welcome!!

_________________
I'm just the god of everything else
I put holes in everything else."New God Flow," fuck everything elseA hot temper, matched with a cold killer I came aboard for more than just to rhyme with him
Don't tell me the moon is shining; show me the glint of light on broken glass. ; Io Darius.  Tumblr_mzuqppyU0g1suzvtso3_250
- damaris.
- damaris.
Admin

Брой мнения : 158
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://badkarmarpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите